Във все по-глобализиращ се свят като днешния, владеенето на два езика вместо само един, си има своите очевидни практически предимства.
Но в последните години учените откриват доказателства, че ползите от двуезичността са всъщност много по-значителни от това да можем да общуваме с широк кръг от хора.
Излиза, че говоренето на два езика ни прави по-умни.
Двуезичността оказва дълбок положителен ефект върху мозъка ни, подобрявайки и когнитивни умения, несвързани с езика и дори предпазвайки ни от деменция в старческа възраст.
Това виждане за двуезичността драстично се различава от разбиранията за нея през по-голямата част на 20-ти век. Изследователи, учители и политици дълго време смятаха, че вторият език представлява пречка (в когнитивно отношение), затрудняваща академичното и интелектуално развитие на детето. Основание да мислят така им давали многото съществуващи доказателства, които показват, че в един двуезичен мозък и двете езикови системи работят непрекъснато дори когато човек използва само единия език, като по този начин се създават ситуации, в които едната система пречи на другата.
Но изследователите откриват, че този непрестанен сблъсък всъщност се явява по-скоро предимство, отколкото недостатък: карайки мозъка да разрешава този вътрешен конфликт, той дава възможност на ума непрекъснато да „тренира” и подсилва когнитивните си мускули.
Двуезичните хора, например, изглежда са по-способни да разрешават определен тип умствени задачи от едноезичните. В изследване на канадски учени от 2004 г., едноезични и двуезични деца в предучилищна възраст са помолени да разпределят сини кръгове и червени квадрати, представени на компютърен екран, в два коша на екрана – единият маркиран със син квадрат, а другия с червен кръг.
В първата задача, децата трябвало да сортират картинките по цвят, поставяйки сините кръгове в коша, означен със синьо квадратче, а червените съответно в коша с червеното кръгче. И двете групи се справили с еднаква лекота с това.
След това децата били помолени да сортират картинките по форма, което се оказало по-голямо предизвикателство, тъй като изисквало поставянето на картинки с един цвят в кош с противоречащия цвят. Двуезичните деца се справили по-бързо с тази задача.
Доказателства от няколко подобни проучвания дават основание да се смята, че двуезичността подобрява така наречената „изпълнителна” функция на мозъка – командната система, която направлява процесите, ангажиращи вниманието – или тези, които използваме при планиране, разрешаване на проблеми и много други задачи, представляващи предизвикателство за ума. Тези процеси включват по-добра способност за концентрация, запаметяване на информация и повишена способност за наблюдение на заобикалящата ни среда – всички от които произтичащи от способността на двуезичните хора бързо да превключват от единия език на другия и силната умствена концентрация, която се изисква за подобна задача.
Ефектите от двуезичността се простират и в по-напреднала възраст. Отдавна е известно, че владеенето на един или повече чужди езици намалява риска от развитието на старчески деменции. Редица изследвания през последните години са показали, че владеещите чужди езици по-рядко се разболяват от болестта на Алцхаймер, а в случаите на разболяване, първите симптоми на заболяването могат да се проявят едва няколко години по-късно, тъй като мозъкът се бори по-добре и забавя развитието на болестта значително.
Източници:
Why Bilinguals Are Smarter – The New York Times
Bilingualism and brain power – http://www.scpr.org/
0 Comments